Нещо, което четох в един сайт и много ме впечатли....

Моето сърце е чисто. Няма злоба и негативни чувства. Свири хармонично с мозъка като майстор музикант. Аз съм ездач на бялата светлина. Единствения проблем е че имам лош сън.... Сънувам и не се събуждам... Попаднал съм в свят обърнат с главата надолу. Свят в свят... Всеки си живее в неговата реалност. Няма хора... има маймуни... няма любов.. има злоба. Човека е човек защото обича, мисли , разсъждава .... Това тук не са хора.... просто далечни роднини на долу по еволюцйонното стъпало.... Някога и аз бях такъв.. помня добре... Нямах нищо... нямаше я топлината в сърцето ми... нито вечната усмивка .... нямаше я и красотата.. бях нов... казваха ми дете... нещо като тъп на техния език... и ме учеха .... разкриваха ми света през тяхната призма... а беше ли реален този свят никой не знаеше. С времето само по пътя на логиката се убедих че всички грешаха... много грешаха... след това и със сърцето го видях... че беше и по-голямо... Но какво ме събуди ? Какво ме накара да стана това което съм сега и да мога да кажа с гордост... Това съм аз! ....Това бяха чувството за справедливост, логиката, страстта, борбеността и любовта към природата. Нямаше значение кой е насреща ми и какви титли си придава.. родител, учител, Цар, Бог .. ако беше моята теза права я защитавах докрай, което тогава директно не ми носеше облаги , но така градях характер. Трудно беше да разбера че никой не може да ми мисли наистина доброто, макар че всеки претендираше за това ... всеки го мислеше , но спрямо неговото добро.. Тогава някога се появи и фактора късмет(или винаги си е бил с мен , просто тогава нямаше как да не го забележа) допринесъл за събуждането ми... Появи се един много добър и мъдър приятел в живота ми, който ми беше като учител и обсъждахме с него абсолютно всичко... а време, това имахме предостатъчно . И двамата обичахме лудо природата и пътешествията бяха пред нас. Но просто това не беше достатъчно за да стана това което съм... Последната карта бе в моите ръце... благодарение на него си набавях много матеряли – книги, филми... и четях като луд... научих че четенето не било отвратително..... такова съм го мислел само защото в училище не те питат какво ти се чете... а директно ти заповядват и те заплашват с техните си начини... а насила не става... но маса народ все още не го е научил това... Даже не предполагах че може да има толкова интересни и увлекателни книги... Сигурно бях прочел рекорден брой книги , но на компютъра ставаше много бързо и удобно.При четенето на книга се губи по 1 сек за всяка страница, което при една нормална книжка от 500 страници прави 8 мин в забавяне само от прелистване , а това го нямаше при четенето на електронните книги(но въпреки това си предпочитам хартиения вариант, заради романтиката). Много от мъдростите които намирах из книгите забелязах че съм ги практикувал неосъзнато в живота ми и съм ги знаел, други ми помагаха да се обогатя. И така уж случайно, случайно всичко се оказа съвсем целенасочено и растях... развивах се.. оказа се че зад мусколното и физическото развиване което може да направи човек за себе си .. има и още едно друго, много, много по –ценно - духовното, умственото...
Възможността да наблюдаваш собствения си живот е може би най-голямия учител... просто трябва да си тук и сега и да следиш и разсъждаваш какво ,защо,как... И чрез разсъждението идва еволюцията. Чудесата съществуват. Целия ми живот е съпътстван с тях и няма как дори и да си затворя очите и да кажа не е вярно.. това е измислица.. няма чудеса. Просто трябва да се оттърсим и поемем глъдка чист въздух за да дойдат. Все още не мога да видя и да кажа защо точно ... поради кое мое действие е идвало чудото, магията при мен,... но 100% е заради доброто... с доброто идва и още добро... А мечо Пух каза... колкото повече, толкова повече , хахах

Любовта – любовта не е значела слабост както си мислех едно време.... Любовта е чудото което украси живота ми и го дари с жизненост и магия... любовта е нещото заради което ни има на този свят, и заради което съществуваме . Със страх и злоба можеш да постигнеш много малко което е и оптимистична прогноза... но с любовта можеш да градиш чудеса, а двете заедно не могат да съществуват.... Индианците са измислили една поговорка :
„Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
„

Пътя – за всекиго различен и въпреки това пак толкова еднакъв защото търсим любовтта, доброто ... И най-великия учител си остава вътре в теб.. просто трябва да се научиш да слушаш тялото какво ти казва... и емоционалното тяло и физическото... Правя го заради другите или той ме кара ,не е оправдание.

Човека - може би най-великото творение стъпвало на тази земя... даден ни е разум... дадени са ни и безброй емоций... Най-интелигентните същества на Земята и парадоксално смешно, но единствено ние тук не знаем нашата цел .. защо сме тук

Всяко наранявне на някой човек е и нараняване на самият мен. Независимо дали ще е физически или психически.
Трябва да спрем да се бутаме един в друг и да почнем да градим стойностни неща.
ЗАВРЪЩА СЕ ЕДИН СВЯТ ТЪЙ МЕЧТАН ОТ ЕДНИ И МРАЗЕН ОТ ДРУГИ , ЧЕ САМО В ПРИКАЗКИТЕ УСПЯЛ ДА СЕ ЗАПАЗИ