Човек рядко си дава сметка, че всичко, което му се случва в живота е плод само и единствено на неговото собствено съзнание и мисли. Често сме свикнали да казваме-...съдба...-но какво всъщност е съдбата, не е ли тя точно отражение на начина ни на живот....Замислете се и ще видите, че е така. Човек, който постоянно е в лошо настроение и мисли само за собствените си неуспехи е естествено да получава като отговор само неуспехи. Но какво ще кажем за този, който е уверен в себе си и винаги гледа оптимистично на нещата....... късметлия? галеник на съдбата? - определено и категорично НЕ. Много просто, чрез оптимизма си той привлича само хубавите неща и игнорира лошите.
Казвам всички тези неща от гледната точка на човек преминал през това. Доскоро бях определено доста песимистично настроена към света, обвинявах другите за собствените си неуспехи и във всяка ситуация търсех виновния отсреща. И да си го кажа направо все си повтарях, че нямам късмет. Но една случка в живота ми ме накара да осъзная много неща, които през всичките ми 26 години от живота са били пред мен, а аз винаги някак съм ги подминавала и прескачала. Тази случка едва не ме докара до умопомръчение, чувствах се изоставена, пренебрегната, предадена, чувствах че съм пропаднала в дупка от която няма изход. И какво всъщност се случваше с мен- аз продължавах да привличам негативни чувства към себе си и продължавах да пропадам все по-дълбоко и по-дълбоко. Не знам дали стигнах дъното, но за щастие видях светлина точно преди да се погубя...
Съвсем случайно попаднах в един форум на филма "Тайната" и на книгата на Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Изгледах филма и се зачетох в книгата....... откритията ми бяха смайващи. Всичко онова за което говореха беше истина. Замислих се и осъзнах, че аз и само аз съм предизвикала всичко това да ми се случи чрез непрестанния и напрапчив страх и отрицателните мисли вътре в мен. Има обаче още нещо важно за живота и то е, че всичко което ни се случва има някаква цел, нищо в този живот не ни се случва напразно. Аз осъзнах целта....че е настъпил моментът, в който трябва да променя живота си към добро и да се радвам на всеки един красив миг без да имам угризения и страхове за това какво ще се случи утре. Защото ако напрапваш непрекъснато тези мисли в ума си.....те непременно ще се случат.
Сега съм изцяло изпълнена с вяра, надежда и много любов.....Всеки ден за мен е различен от предишния и му се наслъждавам до последния миг....ако такъв има, защото целия ни живот е един непрестанен ден стига да повярваме в това. Защото аз вярвам в себе си и всяка сутрин си повтарям "Аз мога", аз мога да си върна онова, което изгубих - най-ценния човек в живота си, когото срещнах в момент когато най-малко очаквах да го срещна.....човек, който се доближи до сърцето и душата ми повече от всеки друг.....но......не съумях да го запазя.....Остава ми вярата, че той ще прости грешките ми, а оттам нататък всичко е една приказка без край....
Силата да променяш света е заложена в подсъзнанието ти. (Уилям Джеймс)
Бъдещето на човека е в него самия и динамично се променя в настоящия момент. (Ейбрахам Маслоу)
Умът е велик лечител. (Хипократ)
тема с продължение........
Казвам всички тези неща от гледната точка на човек преминал през това. Доскоро бях определено доста песимистично настроена към света, обвинявах другите за собствените си неуспехи и във всяка ситуация търсех виновния отсреща. И да си го кажа направо все си повтарях, че нямам късмет. Но една случка в живота ми ме накара да осъзная много неща, които през всичките ми 26 години от живота са били пред мен, а аз винаги някак съм ги подминавала и прескачала. Тази случка едва не ме докара до умопомръчение, чувствах се изоставена, пренебрегната, предадена, чувствах че съм пропаднала в дупка от която няма изход. И какво всъщност се случваше с мен- аз продължавах да привличам негативни чувства към себе си и продължавах да пропадам все по-дълбоко и по-дълбоко. Не знам дали стигнах дъното, но за щастие видях светлина точно преди да се погубя...
Съвсем случайно попаднах в един форум на филма "Тайната" и на книгата на Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Изгледах филма и се зачетох в книгата....... откритията ми бяха смайващи. Всичко онова за което говореха беше истина. Замислих се и осъзнах, че аз и само аз съм предизвикала всичко това да ми се случи чрез непрестанния и напрапчив страх и отрицателните мисли вътре в мен. Има обаче още нещо важно за живота и то е, че всичко което ни се случва има някаква цел, нищо в този живот не ни се случва напразно. Аз осъзнах целта....че е настъпил моментът, в който трябва да променя живота си към добро и да се радвам на всеки един красив миг без да имам угризения и страхове за това какво ще се случи утре. Защото ако напрапваш непрекъснато тези мисли в ума си.....те непременно ще се случат.
Сега съм изцяло изпълнена с вяра, надежда и много любов.....Всеки ден за мен е различен от предишния и му се наслъждавам до последния миг....ако такъв има, защото целия ни живот е един непрестанен ден стига да повярваме в това. Защото аз вярвам в себе си и всяка сутрин си повтарям "Аз мога", аз мога да си върна онова, което изгубих - най-ценния човек в живота си, когото срещнах в момент когато най-малко очаквах да го срещна.....човек, който се доближи до сърцето и душата ми повече от всеки друг.....но......не съумях да го запазя.....Остава ми вярата, че той ще прости грешките ми, а оттам нататък всичко е една приказка без край....
Силата да променяш света е заложена в подсъзнанието ти. (Уилям Джеймс)
Бъдещето на човека е в него самия и динамично се променя в настоящия момент. (Ейбрахам Маслоу)
Умът е велик лечител. (Хипократ)
тема с продължение........
0 коментара:
Публикуване на коментар