Най-дълбокият ни страх не е, че сме незначителни,
най-дълбокият ни страх е, че сме неизмеримо могъщи.
Нашата светлина, а не мракът в нас, ни плаши най много.
Питаме се: кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, баснословен?
В действителност кой си ти, че да не си?
ТИ СИ ДЕТЕ НА ВСЕЛЕНАТА.
Ако играеш на дребно, няма да помогнеш на света.
Няма нищо поучително в самоограничаването.
Родени сме за да покажем величието на вселената, което е в нас. То не е само в някои от нас: то е във всеки.
И като позволим на собствената ни светлина да сияе, несъзнателно даваме позволение на другите да направят същото.
Освободим ли се от собствените си страхове, нашето присъствие автоматично освобождава другите....
Мариан Уилямсън
Всички успели хора приемат своето великолепие и не се притесняват от него.
Всички ние сме уникални- няма никой, живял когато и да е, който да прави нещата точно като нас. Всички ние имаме специална дарба от уникалност, която да дадем на света. ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА И НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА ИМА ДРУГ КАТО НЕГО.....
събота, 4 април 2009 г.
Кой съм аз всъщност?
Публикувано от Stela V. в 4/04/2009 07:59:00 am
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар