stella artois

2009-08-01T08:16:00.000-07:00

Стоя до жълтата стена, чудя се къде греша?
В песните не е така, в тях е вечна любовта...
Времето ни промени, а дали ще ни държи със тебе..
Споменът да изгори В пламъка на Любовта ни с тебе....

Погледни!
Всичко, което искаме е любов..
Накрая знаех, че тайно сме чакали, за нас съдбата да продължи.
Погледни!
Всичко в живота има поне две страни..
От едната виждам аз, от другата виждаш Ти..
Помага на Живота ни..

Стоя до жълтата стена..
Търся твоята ръка...
Че е вечна любовта, да покажем на света с тебе..
Мъничко да помълчим.. Заедно да си простиме време..
Споменът да изгори в пламъка на Любовта ни с тебе...

Какво бихме направили ако нямаше утре?

2009-07-05T10:17:00.000-07:00

Живеем ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Времето си минава просто ей така. Осъзнаваме, че вече сме възрастни хора. Ходим на работа, излизаме с приятели, един ден се задомяваме, грижим се за деца....и така неусетно живота си минава. Докато сме млади се радваме на живота, макар и не винаги той да е такъв какъвто искаме. Притиснати от забързаното ежедневие и натоварената работа, заети да градим кариера, ние понякога забравяме, че на света има и други неща....а времето си минава. Изведнъж неусетно осъзнаваме, че сме презполовили живота си, а сме изпуснали да направим много неща, за които сме мечтали. Е да, имаме бляскава кариера, която сме изградили с цената на здравето си, може би дори сме успяли да се сдобием със собствено жилище, хубава кола.....но....защо ни е всичко това. Чувстваме ли се щастливи? Запитвали ли сте се как минава един ден от живота ви? Ако не...направете го сега. ....Е как е, харесва ли ви? Представете си се след няколко години? И как е....щастливи ли сте?
Може би е време да погледнем на живота и с други очи, защото един ден може да разберем, че няма да има утре. Тогава какво....напразно ли сме живяли? Пропуснали сме толкова много неща...а вече няма време.
Какво бихте направили ако нямаше утре?
Може би е добре всеки да се замисли върху това....Да преследва мечтите си, да прави това, което му харесва, да обича, да се радва, да заспива и да се събужда с усмивка...

Една красива история за една невъзможна любов

2009-07-02T09:22:00.000-07:00

...ОЩЕ ЕДИН ЧОВЕК НАПУСНА КОЛЕКТИВА......

2009-06-30T09:51:00.000-07:00

МНОГО УСПЕХ И САМО ХУБАВИ НЕЩА ТИ ПОЖЕЛАВАМ МОЯ ПРИЯТЕЛКО...

НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВИМ!!!!!

Просто още един ден,,,,,без теб

2009-06-25T09:33:00.000-07:00

....За да ме обичаш още....

2009-06-22T10:07:00.000-07:00

Ще търся сърцето ти където и да го отнесеш,
дори в танца ти други да танцуват с теб,
Ще търся душата ти,
в студа
и в пламъците,
Ще те омагьосам,
за да ме обичаш още....

Ще намеря езици,
за да пея твоите песни,
Ще приготвя нещата ни за безкрайни празници....
Ще открия магическите формули,
на африканските магьосници,
и ще ги изрека без угризения,
за да ме обичаш още.....

Ще се превърна в принцеса,
за да ме задължиш до себе си,
Ще се преродя, за да пламне огъня отново,
Ще стана като онези другите, които ти доставят удоволствие,
техните игри ще станат наши,
...ако това е желанието ти...

По-блестяща, по-красива,
от другите звезди
Ще се превърна в злато,
за да ме обичаш още....

Снимки

2009-06-21T06:31:00.000-07:00

Невероятно е, имам всичко...нямам само.....теб

2009-06-11T12:15:00.000-07:00

Повдигам се на пръсти и целувам

очите на настъпващия ден.

От вятъра изтръпвам като струна,

дъждът ме гали и се влюбва в мен.

Аз имам всичко – път, небе и слънце,

дори едно премръзнало море,

което всеки ден до болка

чака стъпките ми.

Аз имам всичко.

Нямам само теб.

2009-06-11T12:12:00.000-07:00

Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа – недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон…

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна

Може би... е добре да се замислим

2009-05-30T08:45:00.000-07:00

Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.

Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.

Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.

Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.

Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.

Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.

Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.

Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.

Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.

Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.

Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.

Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.

Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.

Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.

Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.

Може би... трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство.

Напук на всичко ще живея, аз знам как да оцелея....

2009-05-26T08:34:00.000-07:00

Какво ли е да знаеш, че ще умреш толкова млад, когато си на върха и има още толкова неща да видиш? И въпреки това да гледаш на света толкова оптимистично.......
Поклон пред паметта на Фреди....и нека има повече хора като него

I really can't live without you....

2009-05-18T09:07:00.001-07:00

.....Питаш ме как съм?.....

2009-05-11T08:39:00.000-07:00

Ами....има дни , в които чувам гласа ти, виждам усмивката ти, усещам топлината на нежните ти очи....и аз самата изгрявам като сутрешното лятно слънце....

НО ДЕ ДА БЕШЕ ВСЕКИ ДЕН КАТО ТОЗИ.....

Но има дни, в които оставам сама, дни в които слънцето не изгрява за мен, има я само тъгата, самотата, тъмнината. Няма я твоята усмивка...

Дай Боже повече слънце в моя ден....

Само времето...ще покаже...или всичко зависи само от нас........

2009-05-10T09:47:00.000-07:00

Only Time lyrics
Who can say
where the road goes
where the day flows
only time
And who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
Who can say
why your heart sighs
as your love flies
only time
And who can say
why your heart cries
when your love lies
only time

Who can say
when the roads meet
that love might be
in your heart
And who can say
when the day sleeps
if the night keeps
all your heart

Night keeps all your heart

Who can say
if your love grows
as your heart chose
only time
And who can say
where the road goes
where the day flows
only time

Who knows - only time
Who knows - only time

За любовта, доверието и избора.

2009-05-07T10:06:00.000-07:00

Колко много начини има да срещнеш любовта и колко малко ти трябва, за да я загубиш. Колко много години търсиш, надяваш се, отказваш се, загубваш вяра, че я има. Колко много пъти си се припознал, че това е ТЯ. Отчайваш се, решаваш, че е просто една илюзия и продължаваш напред. Устройваш живота си някак си и най-ненадейно я срещаш – истинска, вълнуваща, близка, вдъхновяваща. Радваш й се и се чудиш как си живял преди да я срещнеш?!?

Но любовта е особен случай. Особена порода. Не я бъркай с влюбването – то е хаотично, ненадейно, изпепеляващо и твърде нетрайно чувство. А после? После идва ред на осъзнатата, напояваща, облагородяваща, даваща смисъл и окриляваща любов. Не винаги, разбира се... Но ако остане, тя е любов наистина. Любов, която уважава, дарява, вярва и се надява...

Разбира се понякога се прокрадва отровното острие на съмнението. Съмнението дали е истинска, дали я има, или е илюзия, а оттам се промъква ревността, обидата. И съвсем неосъзнато – опитът да отнемеш свободата на другия.

Любовта е избор. Тя не е задължение. Тя не завързва, не заключва. Тя е красива, защото се рее свободно в небето.
реклама
Тя расте, когато е подхранвана с доверие и разбиране. Тя не винаги е облечена в задължителни одежди, но се появява без да пита, затова не бива да я упрекваш, че е различна. Тя е празник за душата и химия за телата. Тя Е!

Но също така е крехка и ранима. Ако се опиташ да я сложиш в рамки избледнява. Ако се опиташ да я затвориш в клетка – загубва радостта си. Ако я затвориш в тъмна стая – линее. Ако я обвиняваш – се отбранява. Ако и поставяш условия – се притеснява. Ако я обиждаш – става на топка, която се изтъркулва през пръстите ти...

Любовта ти е дадена. Тя е твое право. Тя е смисълът на живота ти. Но изборът да я намериш, задържиш и обгрижваш е твой. Ако имаш нужда от нея – приеми я. Ако ти е в тежест – освободи я! Ако тя е истинска, ще оцелее. Ако пък не – ти ще оцелееш! :)

Затова не тъжи, усмихни се и погледни напред! Ако вече си срещнал любовта и тя озарява дните ти – ти си щастливец! Ако си я срещнал, но тя си е отишла по една или друга причина – опитай се да си я върнеш, ако си заслужава! :) Ако пък не – потърси я отново!

Е, ако пък любовта ти струва твърде скъпо и за нея има заместители, като във всичко друго. Ако по някакъв начин си се разминал с нея – потърси уважението, обичта и грижата... вниманието и доверието. Усещането, че си специален за някого. Мисълта, че винаги има на кого да разчиташ. Вероятно ще се окаже, че тези заместители нямат познатите странични ефекти на любовта – ревност, подкосяване на коленете и главозамайване, или пък това много повече прилича на любов?!?

Може ли някой да каже какво точно е любов и търсим ли я в правилната посока? Мисля, че аз мога да опитам, без да съм абсолютно сигурна в това, разбира се... :)

Любовта е чувството да си спокоен, щастлив и свободен. Да имаш избор и да вземаш решенията си сам. Да бъдат уважени, споделени и подкрепени твоите решения. За любовта е важно какво искаш ти, а не какво трябва според другите.

Това е ЛЮБОВТА – спокойствие, усмивка, радост, споделяне, помощ, разбиране, желание, докосване, сливане... СВОБОДА И ДОВЕРИЕ!

* * *

2009-05-07T09:32:00.001-07:00

Няма след теб друг на теб да прилича....

2009-05-06T08:20:00.000-07:00

Ако обичате някого, дайте му свобода. Живейте своя собствен живот – вие също се нуждаете от пространство. Не изменяйте на нещата, които са ви интересували преди да се влюбите. Помнете, че любовта не е количество време, прекарано заедно. Тя е да знаете, че се обичате, без значение дали сте заедно или не.
Слушайте когато той говори не само с ушите, но и със сърцето си.
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен

Дамян Дамянов

Лято 2007г. -много приятели, много веселие и много много море...

2009-05-04T08:25:00.000-07:00

пред ресторанта, в който работех, заедно с колежки

Аз, Ицо и Боби от Пловдив в Несебър

Аз и най-добрата ми приятелка Емилия

А аз не спирам да се скитам все така....

2009-04-30T11:30:00.000-07:00

Пътувам нощи и дни
Отмятам като листи лица и съдби
Сънувам сънища, в които с теб сме били

Ти казваш, че се чувстваш сам
А аз не спирам да се скитам от страна във страна
Боли ме, питаш ме защо те гледам така

Защото винаги щом затворя очи
аз съм с теб, само със теб
Защото винаги когато мене боли
аз съм с теб, само с теб

Защото ти не знаеш какво е любов
Ти не знаеш какво е любов

А аз не спирам да се скитам все така....

Спомени от доброто старо време.......

2009-04-25T09:15:00.000-07:00

Спомени изплуват в моята глава, спомени тъй далечни и същевременно тъй близо. Ах как бих искала да мога да върна тези безгрижни летни дни, тези дни, в които бях тъй радостнна и щастлива, тези дни, в които не познавах самотата.....

Работен ден като всеки друг....и бутилка Стела Артоа...

2009-04-24T09:06:00.000-07:00

19.04.2009- Спомени от Троянският манастир

2009-04-20T07:43:00.000-07:00

За любовта и приятелството....

2009-04-14T10:18:00.000-07:00

Приятелството и любовта са най-красивите и стойностни неща,за които си струва да живеем.Те са смисълът на живота ни.Ако наистина има хора,на които можеш да разчиташ и човек,когото да обичаш и който ти отвръща със същото,то значи си истински щастлив.Цял живот ние мечтаем за несравнимата,истинската,вечната любов.Тя изпълва сърцата ни с нежност и щастие.Тя е тази,която ни топли,дори когато сме самотни,тя е тази,която ни дава сила,когато имаме нужда от нея,тя е тази,която ни връща вярата в живота,когато сме на път да я загубим.Раздялата е друго нещо от живота,неизбежна част от него,нещо което се случва на всеки,по една или друга причина.Тя често пъти поражда много мъка и болка.Но понякога не можем да я предотвратим….можем само да се опитаме да преодолеем болката от нея.
Приятелството,любовта и раздялата са взаимно свързани.Ако някога си имал приятел,то неизменно с това си го обичал,а любимия човек ти става по-близък,ако освен интимните чувства един към друг,изпитвате и приятелство,имате си доверие,споделяте си.Раздялата с приятел или с любимия човек винаги причинява много болка.Ето защо тези чувства се редуват през целия ни живот-едно след друго,но най-важното е,че въпреки раздялата,любовта и приятелството оставят светли и топли спомени в съзнанието на този,който ги е опознал.
Случвало ли ти се е да загубиш някой,когото много обичаш?Изплакал ли си сълзите,породени от загубата на близък човек?Чувствал ли си се празен заради липсата на топлота,заради липсата на разбиране,заради липсата на този,който е бил то теб,а вече го няма?Ако ти се е случвало,то значи знаеш колко боли от раздялата.Тя е изгаряща,в състояние е да сломи и най-силния духом човек.В състояние е ,да го накара да загуби желанието си за живот,в състояние е да го накара да намрази любовта….Но раздялата е нещо нормално.Тя сполетява всеки на определени етапи от неговия живот.Когато сме били малки,сме се разделяли с приятелчета от детската градина, с които сме си играли щастливо преди,след това се сбогуваме с класа си на абитуриентския бал,а междувременно срещаме и разделяме стотици хора ….Едни от тях не успяваме да опознаем добре и не усещаме до такава степен липсата им по-късно,други обаче успяват да завладеят сърцето ни и да оставят дълбоки следи там-а именно приятните спомени за времето,прекарано с тях.Тези хора си тръгват от нас,но не и от душите ни.Те може и да бъдат на стотици,хиляди километри,но въпреки това ,са много по-близо,отколкото могат да си представят-в спомените и сърцата ни,там,където никога няма да ни изоставят и където винаги ще бъдем заедно.Раздялата с хора,които познаваме отскоро не боли толкова…Приемаме я нормално.Но когато се случи с човек,който обичаме и на когото държим,тя започва да ни пронизва отвътре.Много е тежко да загубиш любимия човек.Да стоиш по цели нощи,облян в сълзи и да мислиш за това,което си загубил.Да превърташ по хиляди пъти лентата на дните,прекарани заедно,на дните ,изпълнени с любов и топлота….Много е тежко когато знаеш,че не можеш да върнеш лентата назад,колкото и да ти се иска,а сълзите да се стичат по бузите ти,напомнящи за самотата…Тежко е да се разделиш със щастието,което преди е било неотлъчно до теб,а сега като че ли ти е обърнало гръб.Мъчно е да знаеш,че никога повече няма да видиш очите,които са те разтапяли,че няма да усетиш топлината на ръцете,които си държал досега,че няма да вкусиш сладкия вкус на устните,които бяха само твои….Сърцето,което биеше щастливо досега,вече едва тупти…устните,които жадно докосваха неговите,сега остават празни и сами,очите,които с трепет очакваха да те видят,сега гледат в далечината,където се изгуби ти,гледат и се молят,че един ден отново ще те съзрат…гледат и плачат,събрали болката от щастието,което ги напусна и което не би се върнало вече.Едни ръце,които доскоро усещаха топлината на твоите,сега стоят студени и копнеят за твоята жар.Тих глас,който до скоро мълвеше”Обичам те”,сега едва прошепва”Върни се!”.Лицето,чието вечен спътник бе усмивката,сега познава единствено сълзите…Защото всичко свърши…Защото щастието си замина.Защото вярата ,че животът е хубав умря,в момента в който ти си тръгна.Раздяла,защо си тук,за да убиеш любовта,за да раниш щастието и за да ни откажеш от приятелството?Не можеш ли да си намериш други жертви,а си вкопчила безпощадните си зъби в моето сърце…то кърви …и единственото,което мога да видя сега,е неговото име…единственото,което мога да чуя ,са неговите стъпки,отекващи в сърцето ми,винаги там,винаги на сигурно място,където никой няма да ми го открадне!Да,Раздяла,ти можеш да ми отнемеш щастието,можеш да ми отнемеш хората,на които държа и без които не мога,можеш да ми отнемеш надеждата,но знай едно-никога няма да успееш да ми отнемеш любовта и приятелството!!Те са вътре в мен!Не можеш да ми ги вземеш,отдавна съм ги скрила на сигурно място в сърцето си,където никой и нищо не може да ми ги отнеме или нарани…то ,сърцето кърви,но те са здрави!И винаги ще бъдат!Защото аз може и да умра един ден,но те ще са вечно живи.Знай това,Раздяла!Знай,го и запомни,че вече не ме е страх от твоята болка!Аз привикнах към нея и си изградих защитна сила-обичта.Сърцето може да ме боли заради теб,но аз няма да се оставя да ме надвиеш.Защото това,което ти искаш да победиш е много по-силно от теб!Защото аз ще те удавя в сълзите,които изплаках,ще те изгубя сред спомените,таящи се в паметта ми,ще те изправя пред силната обич,която изпитвам и тя ще те смачка.Защото ти си слаба,Раздяла.Любовта е много по-силна от теб!Само тя може да изтрие сълзите ми,да ми върне щастието,което ти отне,да ми върне усмивката,което загубих.А ти ще отидеш при някой друг ,за да му откраднеш всичко,на което държи,но знай едно:Ти никога не ще убиеш приятелството и любовта!Те винаги ще бъдат тук,винаги ще властват в моето сърце,а ти можеш само да го нараниш,но не и да го накараш да спре да бие…защото докато обичта е там,то винаги ще тръпне ,винаги ще тупти,заедно с Неговото сърце.А приятелството?Мислиш ли,че ми го отне като ме отдалечи от най-добрия ми приятел?Не!И това не успя да направиш.Защото той все още е част от миналото и от спомените,защото спомените са част от миналото,а миналото е свързано с бъдещето,следователно той винаги ще бъде моето бъдеще!Така,че Раздяла,сега аз съм победителката!Сега аз избърсах сълзите си и пронизах теб с копието на обичта.Това е най-силното оръжие.Побеждава всичко.Дори теб,страдание,дори теб,Раздяла.

Вече знам, никой, никога не ще отнеме приятелството ни. И никога не ще позволя на някой да те нарани!!!! Ще пазя всеки спомен жив, всяка искра в сърцето си пламтяща, всяко чувство красиво.....А думата раздяла ще си остане само дума със значение нищо незначещо за мен, защото тя не съществува за мен....
Вечно твой приятел....

Велико търново-град пълен с толкова романтика

2009-04-12T10:53:00.000-07:00

Първо изгледайте клипчето "Звук и светлина". Нещо толкова невероятно, което всеки трябва да види....

Велико Търново – това e средновековната столица на България с повече от 7000 години история. Това са къщите, наставени една над друга по стръмните склонове на града, мостовете, неочаквано прелитащи над реката, дворци и кули, великолепни музеи, древните колони с надписи на гордите ни владетели, манастири с богат стенопис, и Арбанашките къщи-крепости.

Това са най-сетне нощите, изпълнени с равния, непрекъснат глас на реката, блясъци и неясни светлини, играещи по приказната фасада на града и шумът от преливащия с енергия бурен живот на студентите.
От богатите си исторически ценности, до оживения модерен и нощен живот, с пищната природа, която дава невероятни възможности за спорт и отдих, Велико Търново ви предлага всичко, което бихте желали за едно приятно прекарване или перфектна почивка.

Толкова силна песен........

2009-04-08T08:57:00.000-07:00

Вокалистът изпълнява тази песен толкова чувствено и сякаш докато пее думите излизат от сърцето му.....
ето и превода

Губя контрол заради тебе скъпа
Губя контрол когато ме погледнеш така,
Има нещо в очите ти, което ми казва в тази вечер,
Не съм дете вече, животът ми отвори врата
Към нов вълнуващ живот.

Губя контрол когато съм близо до теб скъпа,
Губя контрол, спри да ме гледаш така,
Има нещо в очите ти, дали това е любов от пръв поглед,
Като поникващо цвете, животът просто иска да знаеш всичките му тайни.

Всичко е записано в линиите на живота ти,
Всичко е записано в сърцето ти.

Аз и ти просто имахме мечта,
Да намерим място за любовта си,
Където можем да я скрием,
Аз и ти сме създадени,
Да се обичаме СЕГА И ЗАВИНАГИ
До последния си миг…..

Губя контрол заради тебе скъпа
Губя контрол когато ме погледнеш така,
Има нещо в очите ти, което ми казва в тази вечер,
Толкова съм любопитен да все повече и повече
Във своя невинен свят

Времето спира
Когато дните на невинност стават нощи
Обичам те и винаги ще те обичам
Заклевам се, ще бъда до теб до деня в който умра….

31.03.2009 Ден в СВА

2009-04-07T10:24:00.000-07:00

Из думите на много скъп за мен човек

2009-04-04T23:27:00.000-07:00

19.12.2008г.
"В крайна сметка винаги за да спечелим нещо, трябва да загубим друго. Затова се опитвам да си възприема една философия, че трябва да се радваме на това, което имаме. Човек не може да бъде вечно щастлив. Щастието е резултат на мъката ни. Всичко и изключително зависи от нас, аз не съм вярващ, в съдбата също не вярвам. Има един лаф, че късметът и шансът са за силните. Ако ти не си повярваш, че си силна...няма кой да ти помогне."

Тези думи тъй силни аз разбирам чак сега. Макар и късно, но все пак осъзнах колко е правилна твоята философия.Но дали и ти самият я следваш или това са просто думи за теб??? А възможно ли е човек, в който вярваш толкова силно да се промени така изведнъж без причина и въпреки това да продължиш да вярваш в него все тъй както преди....
Нямам отговор на всичко, но вярвам в едно, че всяка твоя дума е искрена и, че дори да си загубил вярата си за миг тя ще се върне отново, а дотогава аз ти давам от моята....

А тези две песни са за теб....Защото все още помня деня, в който ги слушахме заедно, сякаш беше вчера.

http://vbox7.com/play:172d57d1
STILL LOVING YOU

Time, it needs time to win back your love again
I will be there, I will be there
Love, only love can bring back your love someday
I will be there, I will be there

Fight, babe, I'll fight to win back your love again
I will be there, I will be there
Love, only love can bring down the wall someday
I will be there, I will be there

If we go again all the way from the start
I would try to change the things that killed our love
Your pride has built a wall, so strong that I can't get through
Is there really no chance to start once again? I'm loving you

Try, baby, try to trust in my love again
I will be there, I will be there
Love, our love just shouldn't be thrown away
I will be there, I will be there

If we'd go again, all the way from the start
I would try to change the things that killed our love
Your pride has built a wall, so strong that I can't get through
Is there really no chance to start once again?

If we'd go again, all the way from the start
I would try to change the things that killed our love
Yes, I've hurt your pride, and I know what you've been through
You should give me a chance, this can't be the end

I'm still loving you
I'm still loving you
I'm still loving you
I need your love
I'm still loving you
Still loving you, baby

Still loving you
I need your love
I'm still loving you
I need your love

I'm still loving you
I need your love
I need your love

Време, нужно ми е време за да спечеля любовта ти отново
Ще бъда там…ще бъда там,
Любов, само любов може да ти я върне някой ден,
Ще бъда там….ще бъда там.

Бори се скъпа и аз ще се боря да спечеля отново любовта ти,
Ще бъда там…ще бъда там,
Любов, само любов може да срути стената някой ден,
Ще бъда там…ще бъда там.

Ако започнем отначало, бих променил нещата, които убиха нашата любов.
Гордостта ти построи стена, толкова здрава, че не мога да премина през нея,
Наистина ли няма шанс да започнем отначало? Аз все още те обичам.

Опитай скъпа, опитай да повярваш в любовта ми отново,
Ще бъда там…ще бъда там,
Любовта, нашата любов не трябва просто да бъде захвърлена,
Ще бъда там…ще бъда там.

Ако започнем отначало, бих променил нещата, които убиха нашата любов.
Да, нараних гордостта ти и знам какво преживя…
Трябва да ми дадеш шанс, това не може да е краят.

Все още те обичам,
Все още те обичам,
Все още те обичам,
Имам нужда от любовта ти
Все още те обичам…..

http://vbox7.com/play:fc58c5fa
I FEEL WONDERFUL TONIGHT

It's late in the evening

She's wondering what clothes to wear

She puts on her make up

And brushes her long blonde hair

And then she asks me

Do I look alright

And I say yes, you look wonderful tonight

We go a party

And everyone turns to see

This beautiful lady

That's walking around with me

And then she asks me

Do you feel alright

And I say yes, I feel wonderful tonight

I feel wonderful

Because I see the love light in your eyes

And the wonder of it all

Is that you just don't realize

How much I love you

It's time to go home now

And I've got an aching head

So I give her the car keys

She helps me to bed

And then I tell her

As I turn out the light

I say my darling, you were wonderful tonight

Oh my darling, you were wonderful tonight

Късно вечерта е,
Тя се чуди какви дрехи да облече,
Гримира се,
И реше дългите си руси коси.
А след това ме пита,
Изглеждам ли добре,
А аз казвам да, изглеждаш прекрасна тази вечер.

Отиваме на парти,
А всички се обръщат да видят
Тази прекрасна дама,
Която върви точно до мен
И ме пита
Чувстваш ли се добре
А аз и отговарям да, чувствам се прекрасно тази вечер.

Чувствам се прекрасно,
Защото виждам искрата любов в очите ти,
А най-прекрасното от всичко,
Е че ти дори неможеш да си представиш,
Колко много те обичам..

Време е да се прибираме,
А аз имам ужасно главоболие
Давам й ключовете от колата
А тя ми помага да си легна,
И тогава и казвам
Гасейки осветлението
Скъпа моя, ти беше невероятна тази вечер….

AND I SAY YES, I FEEL WONDERFULL WITH YOU

Кой съм аз всъщност?

2009-04-04T07:59:00.000-07:00

Най-дълбокият ни страх не е, че сме незначителни,
най-дълбокият ни страх е, че сме неизмеримо могъщи.
Нашата светлина, а не мракът в нас, ни плаши най много.
Питаме се: кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, баснословен?
В действителност кой си ти, че да не си?
ТИ СИ ДЕТЕ НА ВСЕЛЕНАТА.
Ако играеш на дребно, няма да помогнеш на света.
Няма нищо поучително в самоограничаването.
Родени сме за да покажем величието на вселената, което е в нас. То не е само в някои от нас: то е във всеки.
И като позволим на собствената ни светлина да сияе, несъзнателно даваме позволение на другите да направят същото.
Освободим ли се от собствените си страхове, нашето присъствие автоматично освобождава другите....
Мариан Уилямсън

Всички успели хора приемат своето великолепие и не се притесняват от него.
Всички ние сме уникални- няма никой, живял когато и да е, който да прави нещата точно като нас. Всички ние имаме специална дарба от уникалност, която да дадем на света. ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА И НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА ИМА ДРУГ КАТО НЕГО.....

I'll stand by you

2009-04-03T09:48:00.000-07:00

OH, WHY YOU LOOK SO SAD?
TEARS ARE IN YOUR EYES
COME ON AND COME TO ME NOW
DON'T BE ASHAMED TO CRY
LET ME SEE YOU THROUGH
'CAUSE I'VE SEEN THE DARK SIDE TOO
WHEN THE NIGHT FALLS ON YOU
YOU DON'T KNOW WHAT TO DO
NOTHING YOU CONFESS
COULD MAKE ME LOVE YOU LESS

I'LL STAND BY YOU
I'LL STAND BY YOU
WON'T LET NOBODY HURT YOU
I'LL STAND BY YOU

SO IF YOU'RE MAD, GET MAD
DON'T HOLD IT ALL INSIDE
COME ON AND TALK TO ME NOW
HEY, WHAT YOU GOT TO HIDE?
I GET ANGRY TOO
WELL I'M A LOT LIKE YOU
WHEN YOU'RE STANDING AT THE CROSSROADS
AND DON'T KNOW WHICH PATH TO CHOOSE
LET ME COME ALONG
'CAUSE EVEN IF YOU'RE WRONG

I'LL STAND BY YOU
I'LL STAND BY YOU
WON'T LET NOBODY HURT YOU
I'LL STAND BY YOU
TAKE ME IN, INTO YOUR DARKEST HOUR
AND I'LL NEVER DESERT YOU
I'LL STAND BY YOU

AND WHEN...
WHEN THE NIGHT FALLS ON YOU, BABY
YOU'RE FEELING ALL ALONE
YOU WON'T BE ON YOUR OWN

I'LL STAND BY YOU
I'LL STAND BY YOU
WON'T LET NOBODY HURT YOU

I'LL STAND BY YOU
TAKE ME IN, INTO YOUR DARKEST HOUR
AND I'LL NEVER DESERT YOU
I'LL STAND BY YOU
I'LL STAND BY YOU
WON'T LET NOBODY HURT YOU
I'LL STAND BY YOU
WON'T LET NOBODY HURT YOU
I'LL STAND BY YOU

Няколко мисли които трябва да си повтаряме постоянно.

2009-04-02T11:14:00.000-07:00

Можеш да превъзмогнеш всичко отрицателно, като осъзнаеш, че то властва над тебе само защото вярваш в него. Когато изживееш тазе истина за себе си ще бъдеш свободен.
Айлин Кади

Хората живеят в закрилата, която си дават един на друг.
ирландска поговорка

Не за мига, в които те повалят е нужен кураж, а за дългото изкачване нагоре обратно към здравия разум, към вярата и сигурността.
Ан Мороу Линдънбърг

Дръж се, упорствай, победи. Търпението е гений.
Конт де Бюфон

И НАЙ-ВЕЛИКАТА МИСЪЛ НА ЕДИН ВЕЛИК ЧОВЕК....
ЛЮБОВТА-това е една душа, разделена в две сърца
АРИСТОТЕЛ

.......тема продължение.....

2009-03-25T09:42:00.000-07:00

Мислите си, че нищо не зависи от Вас? Че животът ви е определен от съдбата и всичко Ви е "писано" да се случи. И аз си мислих така докато не открих силата на позитивното мислене :)
Искам да Ви издам една тактика, която прилагам доста често, почти всеки ден и има страхотен ефект винаги. Преди време ми попадна съвсем случайно една книга на Бербел Мор - немска писателка. Книгата се казва "Поръчки до вселената". Там се започва с това как един ден приятелка на Бербел отишла утях и й разказала как в една книга за позитивното мислене, пишело: "Просто си поръчайте нещо от Вселената и то ще Ви бъде доставено". Смешно нали? И с цел да спаси приятелката си от тотално оглупяване, писателката решила да си направи такава невероятна поръчка за мъж, че статистически вероятността да се запознае с подобен мъж, да е нулева. Съответно си го поръчала и в определена седмица от определен месец. Минало времето дошла седмицата, и какво мислите че станало, ами мъжът се появил като по поръчка. Когато четох тази книга, не повярвах и реших за до потвърдя пред себе си, че това са глупости и аз да поръчам нещо от Вселената. Интересното беше когато поръчката се изпълни, настана масово поръчване. Сега ще кажете "тоя пък се е смахнал". Ами за жалост не съм, открих че толкова много хора прилагат тази тактика. Бизнесмени, политици, учени, най-вече учени. Квантовата физика ни казва точно това. Предметите са съставени от нашите мисли. Нищо във вселената не съществува без мисли. Няма материя без мисли. И това е научен ФАКТ! След тази книга започнах да търся и филми на подобна тематика. Първо ми попадна "What the bleep do we known" после неговото продължение "What the bleep down the rabbit hole", а съвсем наскоро открих филм който ще ме промени завинаги и онази мрънкаща личност (визирам себе си), ще изчезне завинаги. Филма се казва "The Secret". Трябват Ви пари - поръчайте си. Искате щастие - обичайте се и щастието ще дойде. Някои Ви дразни - НЕ му обръщайте внимание, той е породен от вашето съзнание. Всеки ден си повтаряйте, че живота е най-хубавото нещо което Ви се е случвало и така ще стане.
Сега бихте казали "Добре де ами картите Таро нали това правят, казват ни каква е съдбата". Ами не, картите Таро никога не са служили за това. Таро показват какво ще стане ако направим определен избор в живота си. Всичко предсказано от Таро може да бъде променено. Ако картите Ви съветват, за лош изход от дадената ситуация, то променете нещо незначително и изхода ще е кардинално различен. Както една права линия, ако само с няколко градуса я отклоним в началото й, то тя в края си ще е вече крива. Искам да Ви дам пример за това. Имах изпит по Висша математика и реших да проверя дали ще си взема изпита. За съжаление ми се падна карта която точно показва провал на изпит. Паникьосах се, но после реших че след като всичко зависи от мен, само е нужно да си сменя подхода на учене, пък да става каквото ще. Картите ми предрекоха крах, а аз изкарах 6. Съветвайте се с картите, вижте какво може да стане и винаги мислете, че всичко зависи от Вас.
Тук е момента да засегна темата с магиите. Магии НЯМА. Никога не е имало и никога няма да има. Някои си мисли, че за нещастието в живота са му виновни хората. Това не е вярно, колкото и да е болезнено и неприятно ще трябва да Ви кажа, че за цялото нещастие сме си виновни единствено и само ние и никои друг. Не ходете при врачки и баячки да Ви взимат парите. Работете върху себе си и чудесата ще започнат да се случват. Понякога е много трудно, но винаги след всяко издържано "изпитание" се чувстваме преродени.

статията е използвана от един мой любим сайт...

За теб.......

2009-03-24T09:41:00.000-07:00

Не знам как да започна, затова ще започна с думите БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД, ЧЕ ТЕ ПОЗНАВАМ....
Точно преди 5 месеца и 14 дни срещнах най-невероятния човек когото някога съм имала щастието да познавам. Тогава не осъзнавах, че един ден ще съм благодарна за всяка една минута прекарана с него, за всеки един негов жест, за всяка една негова дума....Затова днес аз искам да изрека отново думите БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ТЕ ПОЗНАВАМ....
Думите са просто думи, жестовете са просто жестове, но това което е в сърцето и душата се запечатва там и остава завинаги.
Замислял ли си се някога колко невероятен човек си, замислял ли си се някога защо хората те обичат....ако не си....то направи го сега и ще видиш онова малко слънце, което грее в сърцето ти.
Страхът не е нищо друго освен едно човешко чувство, което всеки един смъртен е изпитал поне веднъж в живота си....но силата ,с която ни дарява любовта ни помага да преодолеем всяко едно препятствие по пътя си към щастието и да прескочим всеки един камък, който се опита да ни спъне... А ти би трябвало да си най-щастливия човек на света щом около теб има толкова много любов...
Невероятно е как човек среща щастието точно когато най-малко го очаква. И точно когато всичко изглежда тъй красиво и перфектно ....го губи . Пропаднах за да се съживя отново ....Видях тъмнината за да видя светлината....Изпитах мъката за да изпитам щастието....Видях злото за да срещна и доброто....И всичко това благодарение на теб..... Точно ти ме направи по-добър човек, накара ме да осъзная, че човек трябва да се радва на живота, да се наслаждава на всеки един хубав момент без да има угризения за утрешния ден.....да мисли позитивно за всяко едно нещо което му се случва, да се чувства щастлив когато помага на другите без да има облаги за себе си. БЛАГОДАРЯ ТИ че ми помогна да осъзная това.....защото сърцето ти е толкова чисто, защото в него няма място за омраза.
Нищо в този живот не се случва без причина и днес аз знам, че това което се случи не е било напразно, защото ме накара да осъзная че мога да вярвам в себе си и че всичко е възможно, стига да го искаш. Аз знам какво искам....
Затварям очи и виждам усмивката ти, чувам шума на морските вълни, усещам дъха ти, виждам всеки един момент в който сме били заедно сякаш е било вчера....
Всички мои чувства към теб са тъй истински и чисти.....искам да виждам само щастие в теб, защото го заслужаваш....искам да те накарам да се чувстваш щастлив....искам да се усмихваш всеки път когато ме видиш....защото така аз се чувствам щастлива...
.......искам отново да споделям с теб всеки красив момент от живота си.....
Благодаря ти за всеки хубав миг ,с който някога си ме дарил...

тази песен е за теб....ако все още я помниш...
Eurythmics-The miracle of love

Колко болка
Се опита да скриеш
В свят от илюзии
Даде ли това покой на душата ти?
….искам да ти покажа нещо добро….
Наистина искам да те науча на нещо добро…
Че когато отвориш сърцето си
Ще откриеш знак
Че там има нещо
Което чака да бъде открито…

Вълшебството на любовта
Ще премахне всяка твоя болка
Когато вълшебството на любовта
Застане на твоя път отново…

Жестока е нощта
Която крие страховете ти
Но нежна е тази
Която попива сълзите ти
Сигурно има болка
Която пари тъй ужасно…
А хората казват че най-големият страхливец
Наранява най-болезнено….
Но аз искам да ти покажа нещо по-добро
Че ако отвориш сърцето си
Можеш да започнеш отначало
Точно когато света около тебе се разпада….

Вълшебството на любовта
Ще премахне всяка твоя болка
Когато вълшебството на любовта
Застане на твоя път отново…

И нека мъката от очите ти изчезне завинаги......

една моя любима песен-Temples of gold Kamelot

2009-03-21T11:03:00.000-07:00

Виждам те когато снегът вали навън

В снежинките които падат танцувайки

от огненото небе

Когато тишината e тъй девствена и неуловима

Виждам те да се усмихваш

Във всяко късче лед

Чувам как шепнеш….. „ Аз и ти” ?

Малко по малко разбирахме

Че животът е сам за себе си

Дните отминаваха

И двамата жертвахме своя дял

Някога…

Имахме нещо хубаво

Някога….

Си мислех….. „Аз и ти”?

Отведи ме там където

Отговорът е заровен

Покажи ми пътя където мога да открия мислите си

Любовта е тъй далечна

В тази приказка от зимен плач

Покажи ми пътя до храма на златото…

Благослови ме с целувка

Прекосяваща вселената

Когато деня и нощта се срещат

И шепни моето име докато заспя…

Разказвай ми истории от отминалите дни

Излъжи ме дори

Кажи ми още веднъж просто „Аз и ти”….

Посвещавам ти тази песен ...........

21.03.2009 Ден преди настъпването на пролетта...

2009-03-21T08:46:00.000-07:00

Само няколко часа ни делят от настъпването на новия сезон -пролетта, най-красивият сезон от годината, не само защото дърветата разцъфват, птичките се зъвръщат и изпълват тишината с песен, слънцето огрява мрачното и сиво небе, щъркелите свиват гнездата си по комините, а и защото пролетта е сезонът след зимата, отбелязващ едно ново начало....Онези мрачни, студени нощи, изпълнени със спомени, с носталгия по отминалите слънчеви дни сякаш изчезват и остават зад нас завинаги. С настъпването на пролетта слънцето огрява не само нашия път, а и сърцата ни, дава ни вяра, че краят на тъмния тунел е точно пред нас. Всички онези наши мечти, нереализирани, сега се сбъдват, защото знаем, че сме достатъчно силни да повярваме в това. Днес, когато се разхождам по улицата свеждам глава, вървя така без посока, не виждам хората, които минават покрай мен. Студът ме кара да се свивам в черупката си и да правя все същите неща всеки ден, бягайки от реалността, криейки се там някъде зад ъгъла. Но утре е нов ден. Утре ще изгрее ново слънце, по-топло, по-силно, по-голямо. То ще ни припомни, че винаги идва ден, в който трябва да изправим гордо глава, да погледнем нагоре и напред и да повярваме, че утрешният ден е по-добър от вчерашния, а другиден - по-добър от утре..... И ето утре настъпва пролетта, напомняща ни за всичко хубаво, което ни очаква от сега нататък.....Защото пролетта е не просто годишен сезон, тя е едно ново начало за самите нас. Вярвам, че утре ще се случи чудо.... Всички хора по света ще се събудят по-добри, по-уверени в себе си, по-отворени за света около тях.......А ти ще отвориш сърцето си за тези, които те обичат най-истински на този свят и ще осъзнаеш, че човек греши, но и прощава....И когато се събудиш утре няма да има и следа от страха в очите ти, нито колебание, нито тъга...А само щастие, че си открил съкровището сред тази необятна вселена и ще побързаш да си върнеш всичко, което едва не си загубил помрачен от собственото си съзнание.... ............Утре ще се случи чудо, аз знам, защото утре е моят ден....утре настъпва пролетта....
и нека слънцето изгрее за теб

Митът за Орфей и Евридика.....

2009-03-19T11:08:00.001-07:00

Четох тази история в един сайт. Тъй като ме трогна невероятно много ще я споделя в моя блог......

Веднъж ми казаха, че наистина големите и силни любовни връзки, от които забравяш себе си и искаш другата ти половинка да е добре, завършват тъжно. Подобна история имат двамата влюбени Орфей и Евридика.

Може би това е участта на любовта, да я усетиш, но никога да не живееш с нея, просто, защото тя няма да ти позволи или пък ти самият ще опорочиш всичко.

Великият Орфей, син на речния бог Еагър и красивата муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал. Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот с нея.

Веднъж, наскоро след сватбата му, хубавата Евридика беряла със своите млади невинни приятелки цветя в една зелена долина. Тя не забелязвала дебнещата я опасност – змия. Тя ухапала Евридика, която извикала високо и паднала в ръцете на другите нимфи. Пребледняла, очите и се склопили и не след дълго издъхнала.

Приятелките й изпаднали в ужас и скръбният им плач се разнесъл на далеч. Орфей го чул. Той изтичал в долината и там видял студеното тяло на своята обичана жена. Обзет от отчаяние той дълго плакал и дълго пял своите тъжни песни. Но Орфей не можел без Евридика. Той решил да слезе в царството на мъртвите. Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика от света на сенките.

Певецът се спуснал през една тъмна пещера към свещената река Стикс. Сега оставал проблемът как да преминe от другата страна? Около него се тълпели сенки, който също като него чакали. Стоновете им били немощни и слаби, като шумолене на есенни листа.

Харон идвал със своята ладия. Орфей го помолил да го откара, но той му отказал. Тогава певецът засвирил на своята златна лира. Чудната мелодия омаяла Харон и той се съгласил да го закара. Орфей слязъл на брега, но продължавал да свири, а след него идвали все повече и повече сенки, за да чуят песента му.

Така Орфей стигнал необезпокояван от никого при Хадес. След което запял нова песен, в която се разказвало за тяхната любов и как не успели да я изживеят. Тогава Хадес го попитал, защо е дошъл в царството му и му обещал, че каквото поиска ще го получи, толкова била красива песента му.

И Орфей отговорил – искал своята Евридика. Хадес се съгласил, но при едно условие Орфей трябвало да следва Хермес, а зад Орфей ще бъде Евридика. Но докато са в подземното царство не трябвало да се обръща назад. Ако Орфей се обърнел, Евридика щяла да се върне обратно в подземното царство, завинаги!

Тръгнали. Напред вървял Хермес, после Орфей, а най-отзад Евридика. Бързо преминали през царството на Хадес. Харон ги прекарал през свещената река и те скоро видели пътечката, която водила към горния свят. Пътят бил труден, наоколо се стелела гъста мъгла.

Орфей едва виждал сянката на Хермес. Ето, че в далечината прозирала светлина. Там, бил изходът на пещерата. Орфей започнал да си мисли, дали Евридика е зад него? Дали не се е изгубила? Той се спирал по-често, за да чуе стъпките на любимата жена, надявал се тя да не се е изгубила в подземното царство. Все по-често се спирал и все по-голяма тревога го обземала. Забравяйки всичко, той се обърнал и я видял само на крачка от него. Протегнал се към нея, но в този миг сянката започнала да се отдалечава.

За втори път губел Евридика. Но този път вината била негова.

Дълго стоял Орфей вцепенен. Но решил, че отново ще слезе в царството на Хадес и отново ще го помоли да му върне Евридика. Но този път старият Харон отказала да го прекара през Стикс. Седем дни, той плакал, роптаел, не се хранел проклинайки мрачните брегове на Стикс. На осмия ден, решил да се върне обратно в Тракия.

Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й останал верен. Не пожелал друга. Веднъж в ранна пролет, певецът седял на един висок хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас.

Изведнъж се чул веселия смях на вакханките. Една от тях се приближила до Орфей и изкрещяла:

- Ето го женомразеца Орфей!

Те започнали да го замерят с камъни, скупчили се около него. Душата му отлетяла, а те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо, тя свирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар.

Душата на Орфей слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон я пренесъл на отсрещния бряг.

Там, Евридика го чакала и той я притиснал с цялата си любов към себе си. От този момент те станали неразделни.

Нещо, което четох в един сайт и много ме впечатли....

2009-03-18T11:14:00.000-07:00

Моето сърце е чисто. Няма злоба и негативни чувства. Свири хармонично с мозъка като майстор музикант. Аз съм ездач на бялата светлина. Единствения проблем е че имам лош сън.... Сънувам и не се събуждам... Попаднал съм в свят обърнат с главата надолу. Свят в свят... Всеки си живее в неговата реалност. Няма хора... има маймуни... няма любов.. има злоба. Човека е човек защото обича, мисли , разсъждава .... Това тук не са хора.... просто далечни роднини на долу по еволюцйонното стъпало.... Някога и аз бях такъв.. помня добре... Нямах нищо... нямаше я топлината в сърцето ми... нито вечната усмивка .... нямаше я и красотата.. бях нов... казваха ми дете... нещо като тъп на техния език... и ме учеха .... разкриваха ми света през тяхната призма... а беше ли реален този свят никой не знаеше. С времето само по пътя на логиката се убедих че всички грешаха... много грешаха... след това и със сърцето го видях... че беше и по-голямо... Но какво ме събуди ? Какво ме накара да стана това което съм сега и да мога да кажа с гордост... Това съм аз! ....Това бяха чувството за справедливост, логиката, страстта, борбеността и любовта към природата. Нямаше значение кой е насреща ми и какви титли си придава.. родител, учител, Цар, Бог .. ако беше моята теза права я защитавах докрай, което тогава директно не ми носеше облаги , но така градях характер. Трудно беше да разбера че никой не може да ми мисли наистина доброто, макар че всеки претендираше за това ... всеки го мислеше , но спрямо неговото добро.. Тогава някога се появи и фактора късмет(или винаги си е бил с мен , просто тогава нямаше как да не го забележа) допринесъл за събуждането ми... Появи се един много добър и мъдър приятел в живота ми, който ми беше като учител и обсъждахме с него абсолютно всичко... а време, това имахме предостатъчно . И двамата обичахме лудо природата и пътешествията бяха пред нас. Но просто това не беше достатъчно за да стана това което съм... Последната карта бе в моите ръце... благодарение на него си набавях много матеряли – книги, филми... и четях като луд... научих че четенето не било отвратително..... такова съм го мислел само защото в училище не те питат какво ти се чете... а директно ти заповядват и те заплашват с техните си начини... а насила не става... но маса народ все още не го е научил това... Даже не предполагах че може да има толкова интересни и увлекателни книги... Сигурно бях прочел рекорден брой книги , но на компютъра ставаше много бързо и удобно.При четенето на книга се губи по 1 сек за всяка страница, което при една нормална книжка от 500 страници прави 8 мин в забавяне само от прелистване , а това го нямаше при четенето на електронните книги(но въпреки това си предпочитам хартиения вариант, заради романтиката). Много от мъдростите които намирах из книгите забелязах че съм ги практикувал неосъзнато в живота ми и съм ги знаел, други ми помагаха да се обогатя. И така уж случайно, случайно всичко се оказа съвсем целенасочено и растях... развивах се.. оказа се че зад мусколното и физическото развиване което може да направи човек за себе си .. има и още едно друго, много, много по –ценно - духовното, умственото...
Възможността да наблюдаваш собствения си живот е може би най-голямия учител... просто трябва да си тук и сега и да следиш и разсъждаваш какво ,защо,как... И чрез разсъждението идва еволюцията. Чудесата съществуват. Целия ми живот е съпътстван с тях и няма как дори и да си затворя очите и да кажа не е вярно.. това е измислица.. няма чудеса. Просто трябва да се оттърсим и поемем глъдка чист въздух за да дойдат. Все още не мога да видя и да кажа защо точно ... поради кое мое действие е идвало чудото, магията при мен,... но 100% е заради доброто... с доброто идва и още добро... А мечо Пух каза... колкото повече, толкова повече , хахах

Любовта – любовта не е значела слабост както си мислех едно време.... Любовта е чудото което украси живота ми и го дари с жизненост и магия... любовта е нещото заради което ни има на този свят, и заради което съществуваме . Със страх и злоба можеш да постигнеш много малко което е и оптимистична прогноза... но с любовта можеш да градиш чудеса, а двете заедно не могат да съществуват.... Индианците са измислили една поговорка :
„Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
„

Пътя – за всекиго различен и въпреки това пак толкова еднакъв защото търсим любовтта, доброто ... И най-великия учител си остава вътре в теб.. просто трябва да се научиш да слушаш тялото какво ти казва... и емоционалното тяло и физическото... Правя го заради другите или той ме кара ,не е оправдание.

Човека - може би най-великото творение стъпвало на тази земя... даден ни е разум... дадени са ни и безброй емоций... Най-интелигентните същества на Земята и парадоксално смешно, но единствено ние тук не знаем нашата цел .. защо сме тук

Всяко наранявне на някой човек е и нараняване на самият мен. Независимо дали ще е физически или психически.
Трябва да спрем да се бутаме един в друг и да почнем да градим стойностни неща.
ЗАВРЪЩА СЕ ЕДИН СВЯТ ТЪЙ МЕЧТАН ОТ ЕДНИ И МРАЗЕН ОТ ДРУГИ , ЧЕ САМО В ПРИКАЗКИТЕ УСПЯЛ ДА СЕ ЗАПАЗИ

Съзнанието твори действителността, а ние творим съзнанието си.(Джон Кехоу)

2009-03-18T09:59:00.001-07:00

Човек рядко си дава сметка, че всичко, което му се случва в живота е плод само и единствено на неговото собствено съзнание и мисли. Често сме свикнали да казваме-...съдба...-но какво всъщност е съдбата, не е ли тя точно отражение на начина ни на живот....Замислете се и ще видите, че е така. Човек, който постоянно е в лошо настроение и мисли само за собствените си неуспехи е естествено да получава като отговор само неуспехи. Но какво ще кажем за този, който е уверен в себе си и винаги гледа оптимистично на нещата....... късметлия? галеник на съдбата? - определено и категорично НЕ. Много просто, чрез оптимизма си той привлича само хубавите неща и игнорира лошите.
Казвам всички тези неща от гледната точка на човек преминал през това. Доскоро бях определено доста песимистично настроена към света, обвинявах другите за собствените си неуспехи и във всяка ситуация търсех виновния отсреща. И да си го кажа направо все си повтарях, че нямам късмет. Но една случка в живота ми ме накара да осъзная много неща, които през всичките ми 26 години от живота са били пред мен, а аз винаги някак съм ги подминавала и прескачала. Тази случка едва не ме докара до умопомръчение, чувствах се изоставена, пренебрегната, предадена, чувствах че съм пропаднала в дупка от която няма изход. И какво всъщност се случваше с мен- аз продължавах да привличам негативни чувства към себе си и продължавах да пропадам все по-дълбоко и по-дълбоко. Не знам дали стигнах дъното, но за щастие видях светлина точно преди да се погубя...
Съвсем случайно попаднах в един форум на филма "Тайната" и на книгата на Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Изгледах филма и се зачетох в книгата....... откритията ми бяха смайващи. Всичко онова за което говореха беше истина. Замислих се и осъзнах, че аз и само аз съм предизвикала всичко това да ми се случи чрез непрестанния и напрапчив страх и отрицателните мисли вътре в мен. Има обаче още нещо важно за живота и то е, че всичко което ни се случва има някаква цел, нищо в този живот не ни се случва напразно. Аз осъзнах целта....че е настъпил моментът, в който трябва да променя живота си към добро и да се радвам на всеки един красив миг без да имам угризения и страхове за това какво ще се случи утре. Защото ако напрапваш непрекъснато тези мисли в ума си.....те непременно ще се случат.
Сега съм изцяло изпълнена с вяра, надежда и много любов.....Всеки ден за мен е различен от предишния и му се наслъждавам до последния миг....ако такъв има, защото целия ни живот е един непрестанен ден стига да повярваме в това. Защото аз вярвам в себе си и всяка сутрин си повтарям "Аз мога", аз мога да си върна онова, което изгубих - най-ценния човек в живота си, когото срещнах в момент когато най-малко очаквах да го срещна.....човек, който се доближи до сърцето и душата ми повече от всеки друг.....но......не съумях да го запазя.....Остава ми вярата, че той ще прости грешките ми, а оттам нататък всичко е една приказка без край....

Силата да променяш света е заложена в подсъзнанието ти. (Уилям Джеймс)

Бъдещето на човека е в него самия и динамично се променя в настоящия момент. (Ейбрахам Маслоу)

Умът е велик лечител. (Хипократ)

тема с продължение........